Въпросът за положението на ромската общност е част от разговора за деинституционализацията

Рубрика: От изследователския терен

Има не един, а много начини, по които темата за деинституционализацията е свързана с тази за положението на ромския етнос. Симптоми на тези взаимовръзки са високият дял на децата от ромски произход, настанени в резидентни услуги и високият дял на родителите от ромски семейства, с които работят специалистите по превенция на изоставяне. Макар да липсват официални статистически данни за преобладаващото присъствие на децата от ромски произход в услугите, много от специалистите от социалната сфера, с които разговаряхме, бяха категорични относно този факт. 

Какво поддържа високия брой на ромски деца и семейства в резидентни услуги?

Какво поддържа високия брой на децата и семействата от ромски произход в резидентните услуги и в услугите по превенция на изоставяне е въпрос относно способността на системата да отговори на специфичните нужди на ромските семейства. Също така въпросът стои и относно способността на обществото ни да интегрира и подпомага тази изключително уязвима социална група. Задълбочаващата се маргинализация и обедняване на ромите са проблеми, които се вменяват на системата за закрила на децата. Тя, обаче, не разполага с необходимите за това ресурси, подкрепа и подготовка. 

Кой е ключовият механизъм за проблемите?

Изследването ни показа, че един от ключовите и същевременно най-невидими механизми за възпроизвеждане на тези проблеми са многобройните дискриминативни практики, които пронизват системата за закрила на деца, работното място, здравната и образователната система и са част от всекидневието на представителите на ромския етнос. Те водят до системното социално изключване на деца и родители от ромски произход. По думите на един от нашите съ-изследователи от ромски произход – „първото, основното е дискриминацията в нашата държава“.

Какво споделят ромски деца и родители?

Избрахме цитати от проведените интервюта, които илюстрират степента и начините на разпространение на дискриминативни практики, които поддържат проблемите в социалната сфера.

• Работещи в системата за детски права дискриминират. Освен нарушение на детските права, това е и бариера пред интеграцията, за която доверието  между специалисти и клиенти е основа.   

В дома не спряха да ни обиждат – „циганки мръсни“,“ мръсни циганки“, „изоставена циганка“. Какво като сме циганки, хора сме…Затова бягах от дома, но ме връщаха и започнах да се страхувам. Страхувам се непрекъснато, треперя и затова взимам лекарства, не мога да стоя спокойно. 16-годишна ромка

• Дискриминацията на ромските деца в процеса на осиновяване е една от основните пречки пред деинституционализацията.

Проблемът е, че ромските деца са нежелани за осиновяване. Ако пречупим тази бариера и започнем да си осиновяваме нашите деца тука, до голяма степен ще си решим проблема с институционализирането.  Онзи ден пак имахме случай – ми не го искат, защото – много хубаво дете, чудесно, но много черничко. Даже аз съм чувала фраза „Виетнамче да е, негърче да е, но да не е циганче.“ Представител на системата за детски права

Родители разказаха за многобройни случаи на дискриминация в училище, на работното място, на публични места като болници и ресторанти.

• Училището дискриминира.

В училище имах много проблеми с младежите, понеже аз бях единственият там по-черен. Понеже там бяха само момичета и много момчета идваха там в училището. Закани, обиди, викаха „Ей, циганин, ще те правим на сапун. Какво правиш ти тука, в това училище?“. Много тормоз, трябваше да ме изкарват от другия вход. И се наложи да ме преместят в друго училище. Баща на едно дете 

• Работното място дискриминира 

Едно от нещата е дискриминацията, например, един завод не приема роми. Имаше такава обява в интернет преди година и нещо. Аз работих с тази фирма и даже съм говорил с шефа – защо да няма роми в завода? Мразят ги… Не мога да го асимилирам. В чужбина няма такова нещо. Баща на две деца

• „Където и да идем – дискриминация“

Където и да идем, било то в магазин, било то в ресторант, отношението е сякаш ние сме последната дупка на кавала, най-големите мизерници… Не ни обръщат никакво внимание, държат се лошо, не отговарят с добър тон, повишават тон. Понякога, когато ходим на ресторант, обслужват ни, опитват се да бъдат добри, любезни, но то се вижда – очите и лицето издават всичко. Млада ромка

• За голяма част от ромите емиграцията в чужбина е единствен изход от дискриминативното и унизително отношение, от бедността и безработицата. 

И мога да кажа спокойно, че в Германия, или в която и друга държава – било то Гърция, Холандия, Испания и т.н. отношението е много топло, загрижеността е много голяма. Това, че ти не си от тяхната държава, за тях няма значение. Те са готови да ти помогнат с каквото могат. Ромка, живееща основно в чужбина

Какво е истинското решение?

Това „решение“ обрича ромските семейства на болезнени раздели между родители и деца, които могат да застрашат развитието и благополучието на децата. По този начин системата за детски права се изправя пред ефектите на дискриминацията и за да й противостои има нужда от подкрепа и ресурси. Мащабът, разпространението и най-вече безвъпросността на дискриминацията на ромите са такива, че изискват не само усилията на специалистите, но и развиване на обществена чувствителност и неодобрение към ежедневните прояви на дискриминация.

Автор: Д-р Гергана Ненова, изследовател в „Деинституционализация – Случаят България 3“

Снимка: Pixabay

Свързани статии:

https://knowhowcentre.nbu.bg/socialna-sistema-obrazovanie/

https://knowhowcentre.nbu.bg/university-education-and-practice-in-social-work-in-bulgaria/

https://knowhowcentre.nbu.bg/dehumanizirane-v-institucii/

https://knowhowcentre.nbu.bg/advocacy-in-alternative-care-for-children-discussion/

https://knowhowcentre.nbu.bg/deinstitutionalisation-bulgaria-first-findings/